Хотели в България

Белоградчик
Пещера Магурата

Някои наричат Магурата осмото чудо на света, а други твърдят, че влизайки в нея, човек попада в долното царство от приказките. И действително, когато се влезе в пещерата времето губи своя смисъл сред величествената красота на сътвореното от природата в продължение на 15 милиона години.

Магурата е сред най-големите пещери в Бълагиря – с дължина почти 3 километра и площ от 30 000 кв.м. Намира се в южния склон на Рабишката могила, на около 25 км северозападно от Белоградчик.

Пещерата има няколко входа, като най-големият, висок 2,80 м и широк 6 м, е в южния склон на могилата. Изходът на пещерата води към Рабишкото езеро – единственото тектонско в страната с дълбочина до 40 метра.

Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток – северозапад и три странични разклонения, разположени наляво. Основните зали са: Галерията с рисунките, Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Залата на падналия бор, Тържествената зала, Тронната зала, Залата на тополата.

Някои от залите са с колосални размери, като на-голямата от тях е Триумфалната зала, дълга 128 м, широка 58 м, висока 28 м и обща площ 5 720 кв.м

Фантастичният подземен свят с фигури от сталактити, сталагмити и сталактони поразява и най-богатото човешко въображение. В Магурата е най-големият сталагмит в България Падналият бор, висок над 11 м и широк н основата си 6 м. Другата естествена украса са синтровите езерца и джобчета, пещерни бисери и пещерно мляко (мека варовита колоидална маса, която по-късно се втвърдява).

В една от залите на пещерата се произвежда единственото българско естествено шампанизирано вино, което се произвежда по класически френски метод Шампаноаз и отлежава в естествени условия, идентични с тези, при които отлежава френското шампанско.

Всяка бутилка е произведена ръчно и индивидуално. Виното отлежава в бутилките 3 години в пещера Магура, в естествени климатични условия – постоянна температура 12 градуса.

Загадките
В една от нишите на Слънчевата зала са скрити по-различни от останалите скални рисунки, които поставят въпроси, които все още не са получили еднозначен отговор. Върху скалния склон са изрисувани няколко тела с крушовидна форма, със силно издължени ръце, дълги шии и ромбоидни глави. В горната част има кълбовидно тяло, наподобяващо летящ обект или звезда. Тези рисунки са от по-късен етап, защото са изобразени върху ловна сцена на мъж с лък, преследващ елен. Смисълът на изображението върху скалите може да се разшифрова, като се знае, че първобитните хора са рисували реално съществуващи неща. Една от най-смелите, но и най-трудно доказуемите хипотези е, че на обитателите на Магурата, които са нарисували необичайните същества, се е случило нещо и те са го отразили върху скалата. Възможно е те да са се срещнали с пришълци от космоса, които след това са обожествили. Поддръжниците на тази хипотеза обясняват, че на рисунката има ясно разграничение между земно и небесно, между зримо и незримо и че ясно се вижда, че тези същества са свързани с небесното.

Сред рисунките има още една доста любопитна група от няколко взаимно свързани сцени. На първата сцена има танцуваща двойка мъж и жена в характерни пози – жената е по-голяма и вдигнати над главата ръце, а мъжът е схематичен и по-малък. Интересното е, че между тази сцена и съседната, на нивото на главите им е нарисувана гъба, а на следващата сцена мъжът вече е в еротична поза, а на неговата глава и над жената има ореол. Най-правдоподобното тълкуване е, че вероятно първобитните са използвали гъба с психотропно въздействие, от която са изпадали в транс.

Рисунките
Галерията с уникалните праисторически скални рисунки е в левия клон на пещерата, на 200 м от входа й. В тази част постоянната температура е по-висока с 1 градус от температурата в останалати галерии и е 13 градуса. Там се събират колониите прилепи и подът е покрит с прилепно гуано (тор).

Първобитните хора, обитавали пещерата, са изрисували по стените 700 рисунки с култови и ловни сцени, най-старите от които са на възраст 7000 г. Рисунките са правени в различни периоди и древните са добавяли нови изображения между по-старите сцени там, където е имало място. Голяма част от рисунките са от времето на матриархата и жените са видимо по-големи, а мъжете са нарисувани схематично с чертички. В Слънчевата зала с голяма точност е изрисуван слънчев годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия (което отговаря на една година по Григорианския календар). Той отбелязва зимното и лятното слънцестоене, пролетното и лятното равноденствие и др.

Обитателите
Археологическите проучвания започват през 1927 г. от учените Лазар Филков и Бърни Бончев продължават до 1996 г. Първите следи от човешки живот в пещерата са от преди 12 хил.години, но все още не са проучени всички културни пластове. В проучените пластове се разграничават няколко наслоени селища с останки от жилища, огнища, пещи, оръдия от камък и кости, керамични съдове. Намерени са около 40 черепа от пещерни мечки.

През I – IV в., когато районът е в пределите на Римската империя, пещерата вероятно е използвана за пренощуване на роби и се предполага, че те са извършвали жертвоприношения. Това де потвърждава от намерен в ниша в една от залите женски скелет без глава, на чиито ръце имало златни гривни с формата на две змии, взаимно захапали опашките си.

Пещера Магурата Белоградчик
Magurata Cave Belogradchik

Белоградчик
Природа

Флора
Рядък феномен на цвете се среща в няколко села в Белоградчишкия Балкан и буди удивление с невероятните си способности. Подобно на приказната птица Феникс, почитана от египтяните в Хелиополис, която се самоизгаряла и отново се възраждала от пепелта, уникалното растение може да оживява дори и 18 месеца след смъртта си.

Най-невероятната особеност на малкото цвете, наречено Ramonda Serbica, е, че може да бъде изсушено и от това състояние след година и половина отново да се съживи и разцъфти. За да възстанови жизнеността си и да премине към пълна активност, достатъчно е да се осигури по-голяма влажност на въздуха и да започне да се полива обилно.

Сред най-интересните Балкански ендемити, които се срещат в Северозападна България са и венеровата симфиандра (Simphyandra wanery) и високата бисерка (Melica altissima)

При теренните проучвания, проведени през 1998 г., са установени 179 вида птици, 53 вида бозайници, от които 14 вида прилепи, 11 вида земноводни и 15 вида влечуги.

Растителният свят включва над 1000 вида, като 69 от тях са редки и застрашени от изчезване. Богатството на флората на Северозападна България се дължи главно на голямото разнообразие от условия и местообитания. Тук на сравнително малка територия се срещат почти всички характерни за България типове местообитания. В същото време на места са се създали уникални условия за зараждането и обособяването на така наречените ендемити, т.е. местни видове, които се срещат само в даден район.

Такива Български ендемити, които се срещат само на територията на нашата страна, са: червената скална роза (Sempervivium erythraeum), йорданова камбанка (Campanula jordanovii), набраздената каменоломка, дългозъбо пропадниче (Pedicularis leucodon), стефчовата тлъстига (Sedum stefco), както и срещащият се само в Западна Стара планина (и никъде другаде по света) български ерантис (Eranthis bulgaricus).

Фауна
Неясни сили са привлекли в Северозападна България и нощната пеперуда с изображение на човешки череп върху тялото. Тропическата пеперуда „Еребус одора“, известна и с името черната вещица, обитава Антилите и ограничени части в южните краища на САЩ. Факт е, че я има и в Белоградчишко и един истински зловещ екземпляр може да се види в Природо-научния музей.

Птиците са най-добре представената група от гръбначните животни. Тук се срещат и видове, които са световно застрашени. Такива са белошипата ветрушка (Falco naumanni) и ливадният дърдавец (Crex crex). Голяма част от птиците попадат сред видовете с европейско природозащитно значение – черен щъркел, червена каня, полски блатар, ловен сокол, планински каклик, гургулица, бухал, забулена сова и др. Сред тези видове попадат и едни от най-атрактивните птици в България – земеродното рибарче, синята гарга и синият скален дрозд. Това голямо разнообразие се дължи на факта, че оттук преминава един от главните пралетни пътища на птиците – Via Aristotelis, както и на изключителното разнообразие от местообитания. Бозайниците са другата голяма група животни, отличаващи се със значително разнообразие. Сред включените в Червената книга на България са видрата, златкта, вълкът, както и всички видове прилепи. Видрата и сляпото куче са включени и в световната червена листа на Международния съюз за защита на природата в категорията „уязвими“.

Копитните са представени от сърната, благородният елен и дивата свиня. В миналото горите са били обитавани от най-голямата европейска котка – евразийския рис. Вероятността този изчезнал преди повече от 50 г. вид да се появи отново на територията на бъдещия прироредн парк е много голяма.

От земноводните и влечугите на територията на Северозападна България се срещат и двата вида сухоземни костенурки – шипобедрена, шипоопашата, които са включени в Световната червена листа. От 16 установени за страната вида змии, в региона се срещат седем, сред които отровните пепелянка и усойница.

Белоградчик Природа
Belogradchik Nature

Белоградчик
Белоградчишки скали

Форми
Белоградчишките скали се простират на около 30 км дължина и 3 до 5 км ширина. Скалната верига започва от връх Ведерник (1124 м) със скалните групи край с. Граничак и с. Дъбравка (внушителният Борич) и завършва при с. Белотинци със скалната група Сто овце. Най-величествените скали са около града: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Дервишът, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът. Друга голяма скална група е на 4 км от града, в района на пещерата Лепеница, където най-внушителната фигура е на Динозавъра. При с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък, западно от местността Скоршин дол са Близнаците, Сбеговете, Еркюприите в местността Магаза, Момина скала – в местността Фалковец.

Образуване
В края на перма, преди около 230 млн.г., в резултат на херцинския тектоничен цикъл земите в района на Белоградчик са били високо издигната суша. Релефът бил силно разчленен. При тези условия вследствие на интензивното изветряне и всеобща тенденция към потъване на земната кора започва заравняване, като във вътрешноконтиненталните басейни се отлагат среднокъсови конгломерати. В такъв именно вътрешноконтинентален басейн са се образували и конгломератите край Белоградчик. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. През юрския период върху пясъчниците се наслоили по-светли и по-дребни сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и останал на суша, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма антиклинала. При това нагъване варовиците като по-пластични претърпели деформация, а среднокъсовите конгломерати в ядката на антиклиналата силно се напукали. Впоследствие започнала интензивна ерозия на най-високо издигнатите части. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери.

Легенди
Причудливите форми на Белоградчишките скали, наподобяващи гигантски скулптурни ваяния, раждат през вековете многобройни легенди, която да обясни невероятната вкаменена хубост. Преди векове между скалите имало девически и мъжки манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Валентина, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Валентина се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Валентина с римлянина Антонио. Любовта им дълго време останала скрита, дори когато влюбеният се качвал по въже в килията на Валентина. Но детският плач не могли да скрият. Валентина била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я анатемосат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, неподозиращ за жестоката присъда над неговата любима. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, имало и земетръс. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило – Конникът , Монасите, Валентина, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.

Други каменни композиции са Мечката, Дервишът и, Ученичката, тичаща по стръмнината, предпочела меча прегръдка пред опасността да бъде настигната от него. Сред скалите са библейските Адам и Ева, гордият Орел, Гъбите, Хайдут Велко, Момина скала.

Белоградчишки скали
Belogradchik Rocks