Хотели в България

Белоградчик
История

Първите следи от заселвания в района на Белоградчик са от римската епоха – І – ІІІ в. От този период са откритите римска баня, съществуващата и до днес римска част от Белоградчишката крепост, останки от римски водопроводи и голямо количество монети от античността. Открити оръдия на труда свидетелстват за съществуването на селището и крепостта през ранното средновековие. Твърдината сред скалите достига разцвета си по време на цар Иван Срацимир, когато в края на ХІV в. той обособява Бдинското царство. Белоградчик израства като важен военно-занаятчийски център, втори по големина след Видин. По време на османското владичество, градът оцелял и запазил административните си функции като станал център на каза. Първата проява на нетърпимост към робството и опит да бъде отхвърлено е въстанието на Константин и Фружин (1404 г.), в което взели участие българите от Северозападна България. В края на ХVІІ в. Северозападна България станала арена на въоръжени конфликти по време на войната между Турция и Австрия и свързаното с нея Чипровско въстание. Въстаническите движения в региона се засилили през 50-те и 60-те години на ХІХ в. и довеждат до въстанието от 1850 г., чиито инициатори са белоградчишките първенци. То избухнало на 29 май 1850 г., а няколко дни по-късно около 10 000 въстанали селяни обсадили Белоградчишката крепост. След поражението на въстанието Белоградчик и районът му били подложени на разрушение. През 60-те и 70-те г. на ХІХ в. Северозападна България продължава да е неспокойна и през 1856 г. избухва Димитракиевата буна. Краят на османското робство настъпил на 25 февруари 1878 г. по време на Руско-турската война. След освобождението Белоградчик се превръща в туристически център, който привлича с уникалните скали многобройни местни и чуждестранни туристи.

Белоградчик История
Belogradchik History

Белоградчик
Местоположение

Белоградчик се намира в западната част на Стара планина, на 545 м надморска височина, на 182 км северозападно от София, на 68 км – северозападно от Монтана, на 52 км – югозападно от Видин. Разположен е на планинските масиви Венеца и Ведерник, в подножието на уникалните Белоградчишки скали. Общата площ на община Белоградчик е 411 кв.км, от които 18 321 хка гори. Изумителните им каменни скулптури са извяни в продължение на 200 млн.години и са добили фантастичните очертания на хора и животни, за които битуват преказни легенди. Най-интересните образувания са Адам и Ева, Ученичката, Мечката, Мадоната, Конникът, Монасите, Овчарчето, Дервишът, Гъбите и много други. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери с красиви образувания, пропасти и интересна фауна. В най-известната от тях Магурата са праисторическите скални рисунки, рисувани с прилепско гуано В пещерата Козарника преди 2 г. бяха открити най-старите следи от човек в Европа, които се датират на 1,4 – 1,2 млн.г. На 19 километра от Белоградчик се намира Рабишкото езеро с идеални условия за сърф, плуване и риболов. Биосферният резерват Чупрене предлага чудесни условия за екотуризъм и лов на благородни елени, сръндаци и глигани. Освен всички тези природни дадености, в самия Белоградчик привличат многобройни забележителности: крепостта Калето, която е строена още в римско време, а в сегашния си вид е издигната през 1805 г., Природонаучният музей, Астрономическата обсерватория, Историческият музей, Художествената галерия.

Белоградчик
Belogradchik