Хотели в България

Добруджа – Скални паметници
Скален манастир Хайдушките къщи до с. Върбино, Силистренско

Намира се върху левия бряг на Канагьол, южно от пътя Дулово-Тервел. Включва църква, крипта, трапезария, килии и помощни помещения, свързани в единен манастирски киновиален комплекс. Църквата е в южната част и е най-обширното помещение с дължина 4,90 м, ширина 2,50 м и височина 2,65 м. Върху източната стена е изсечена аркирана олтарна ниша до църквата има второ обширно помещение с ниша на северната страна, вероятно ползвано за трапезария. Над него на горно ниво старателно са изсечени още 4 килии, а под тях обширно помещение със стопанско предназначение. Върху стените на килиите са врязани кирилски надписи, руноподобни знаци и няколко кръста с разклонени краища. На 20 м южно от църквата в същия скален венец се намира манастирската крипта.

Добруджа – Скални паметници

Добруджа – Скални паметници
Скални обители под ранносредновековната крепост до с. Скала, Силистренско

В скалния венец под крепостта Скала на десния бряг на р. Канагьол са оформени 8 скални монашески обители. На най-долно ниво съответно най-достъпна е била скалната църква, но от нея е запазена само аркираната олтарна ниша с ширина 0,7 м и височина 0,58 м. Над нея на недостъпна височина са оформени четири килии, едната от които е обширно елипсовидно помещение със скамейка 4,90 x 3,80 м, ползвано за зимен огрев на монасите. Северно от крепостта се намира крипта с 3 гробни камери, в които са погребвани монаси. По стените на помещенията са врязани десетки рисунки и знаци, графити, кораб с кръст над кърмата, фогури на монаси, светци и много кръстове и руноподобни знаци.

Добруджа – Скални паметници

Добруджа – Скални паметници
Колонията ранносредновековни скални манастири по р. Канагьол (Дриста)

Това е най-голямата документална колония скални манастири от епохата на Първото българско царство, а и изобщо от X век в границите на Средновековна България и на Балканите. Простира се на разстояние над 50 км по средното русло на сухоречието Канагьол (среновековната река Дриста), по която през IX – X в. преминава най-важният път в българската държава, свързвал столиците Плиска и Преслав в епископската патриаршеска (между 937-971 г.) резиденция в Дръстър (Силистра). Колонията включва около 50 скални обители (манастири, лаври, скитове, църкви, килии, отшенически пещери и скални колконии), основно групирани в по-близките и далечни околности на ранносредновековните крепости Скала, Цар Асен, Алфатар и Руйно (тя е на съседното сухоречие Сенебир). Центровете на монашеския живот са киновиалните (общежителни) скални манастири до Върбино и Алфатар, стълбнидите до с. Васил Левски и лаврата от келиоти в подножието на крепостта Цар Асен. Тъкмо в Цар Асен е открит старобългаски кирилско-глаголически надпис от началото на Xв. , надписан от Манасий инок, който е сред първостроителите на монашеската организация в този край. Впрочем по Канагьол има податки за мнозинство монашески практики ползващи се с популярност през X век.
Животът в скалните манастири е продължил след края на X до средата на XI век, когато тези земи влизат в границите на Византия. Изглежда са обитавани до големите нашествия на печенегите от 1036 г. , когато заедно с населението емигрират и монасите.

Добруджа – Скални паметници