Хотели в България

Манастирите в България
Дряновски манастир

Дряновският манастир е кътче от природата на България с богато разнообразие на отвесни скални венци, пещери, уникални релефни форми, растителен и животински свят.
Намира се на 5 км югозападно от гр. Дряново под причудливо извития източен скален венец на старопланинското плато “Стражата” в красивите каньони на р. Дряновска и р. Андъка.

Дряновският манастир се намира почти в централната част на България. Разположен е в долината на река Дряновска, в красива карстова местност, на 5 км югозападно от град Дряново. До него може лесно да се достигне както с лек автомобил или автобус – по магистралата Русе-В.Търново-Габрово-Шипка-Казанлък-Стара Загора, така и с ж.п. транспорт, като се използва главната ж.п. артерия Русе-Стара Загора-Подкова (слиза се на спирка Бачо Киро).

Манастирът отстои на около 3,5 часа път от София, на 4 часа от Варна, на 3 часа от Пловдив и на 2,5 часа от Русе, което означава, че са възможни дори еднодневни посещения от най-големите градски центрове на страната.

Дряновски манастир

Приказната манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера “Бачо Киро”, което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи.
Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.

В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите “Боруна” и “Града”, защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.

Крепостите „Боруна“ и „Градът“ са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.

Средновековната обител “св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура. Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи Търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 год. на загиналите въстаници.

Съвременният манастир е една от десетте най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.

Дряновски манастир
Dryanovski Monastery

Манастирите в България
Чипровски Манастир

Чипровски манастир Св. Иван Рилски се намира на левият бряг на река Чипровска Огоста, в подножието на Язова планина, която е част от Западна Стара планина. Манастирът се намира на около 4км. североизточно от гр. Чипровци. Градът е известен с така наречените Чипровски чудеса – Чипровската златарска школа, чипровските килими и чипровските книжовници. Жителите на града участват в 4 въстания по времето на Турското робство – от 1688г., 1836г., 1837г. и 1876г. Манастирът е действащ, мъжки. Храмовият му празник се чества на 19 октомври. Принадлежи към Берковска духовна околия.

ИСТОРИЯ
Чипровският манастир е основан през X в. и е един от тридесетте манастира на Първото българско царство, помогнали за утвърждаването на християнската вяра и Кирило-Методиевото слово. В продължение на повече от девет века той е важно книжовно и просветно средище. Манастирът бива разрушаван шест пъти, но след това отново издиган, с помощта на средства, дарени от заможни българи. За първи път това станало през 1404г. след въстанието на Константин и Фружин, защото в манастира се укривал царевичът Константин. Вероятно от там носи и името си един бистър кладенец – Царев кладенец. Чипровското въстание от 1688г., ръководено от Иван Станиславов и Георги Пеячевич довело до ново разрушение. През 1806г. манастирът отново бил разрушен, този път от берковският бей Юсуф паша. По времето на въстанието от 1828г. манастирът бил изгорен, следващата година издигнат наново, за да бъде изгорен през 1837. Последното му разрушение е от годините преди Освобождението.

АРХИТЕКТУРА
След погрома на въстанието от 1837г., с възобновяването на манастира се заема архимандрит Дионисий от Берковица, по-късно възобновител и на Лопушанския манастир, брат му, йеромонах Герасим и др. Съграденият тогава манастир има внушителен вид: триетажна сграда от юг, двуетажни от запад и север, а от изток – триетажна кула. В днешният си вид манастирът се състои от храма в средата на двора, триетажната кула и жилищна сграда, която загражда дворното пространство от юг. Църквата е еднокорабна, триконхална, с купол и певници. Изградена е изцяло от камък. Фасадите са украсени с малки декоративни и патронни ниши. Куполът е осемстенен, а абсидата е шестстенна, с бойници и аркирани ниши. Поради това, че църковната сграда е каменна, тя не бива унижощена от пожара или потушаването на въстанието от 1876г. В източната страна на двора се намира кулата. Тя е триетажна и почти квадратна, като третият етаж служи за камбанария. В приземния етаж се намира костницата на манастира. На вторият етаж през Възраждането се е намирал параклис с дърворезбован иконостас, който с времето е разпилян. След Освобождението, когато е възстановена южната сграда, на втория й етаж е приспособено помещение и е направен параклисът Св. Анастасий Александрийски през 1879г.

ИКОНОПИС
При възстановяването на манастира след Освобождението, в цървата са направени нов великолепен иконостас, владишки трон и два проскинитария от неизвестен майстор. Също така не е известен и художникът, рисувал долните пана на иконостаса и апостолския ред. Царските икони са дело на Христо Енчев от Копривщица. Като по чудо опазени от пожарите и грабежите са останали две сребърни мощехранителници, напрестолен кръст, както и едно голямо, обковано със сребро престолно евангелие, подарено на манастира от руския император Павел I (1796 – 1801)., Новият параклис Св. Анастасий Александрийски е посветен на Царя – Освободител. На стената отвън под тавана има надпис “Слава и чест на императора Александър Николаевич, покровител и избавител български”. В него се пазят икони и фрагменти от някогашния параклис в кулата. Те са изписани от тревенски майстор през XVIII в.

Чипровски Манастир
Chiprovski Monastery