Хотели в България

Белоградчик
Пещера Магурата

Някои наричат Магурата осмото чудо на света, а други твърдят, че влизайки в нея, човек попада в долното царство от приказките. И действително, когато се влезе в пещерата времето губи своя смисъл сред величествената красота на сътвореното от природата в продължение на 15 милиона години.

Магурата е сред най-големите пещери в Бълагиря – с дължина почти 3 километра и площ от 30 000 кв.м. Намира се в южния склон на Рабишката могила, на около 25 км северозападно от Белоградчик.

Пещерата има няколко входа, като най-големият, висок 2,80 м и широк 6 м, е в южния склон на могилата. Изходът на пещерата води към Рабишкото езеро – единственото тектонско в страната с дълбочина до 40 метра.

Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток – северозапад и три странични разклонения, разположени наляво. Основните зали са: Галерията с рисунките, Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Залата на падналия бор, Тържествената зала, Тронната зала, Залата на тополата.

Някои от залите са с колосални размери, като на-голямата от тях е Триумфалната зала, дълга 128 м, широка 58 м, висока 28 м и обща площ 5 720 кв.м

Фантастичният подземен свят с фигури от сталактити, сталагмити и сталактони поразява и най-богатото човешко въображение. В Магурата е най-големият сталагмит в България Падналият бор, висок над 11 м и широк н основата си 6 м. Другата естествена украса са синтровите езерца и джобчета, пещерни бисери и пещерно мляко (мека варовита колоидална маса, която по-късно се втвърдява).

В една от залите на пещерата се произвежда единственото българско естествено шампанизирано вино, което се произвежда по класически френски метод Шампаноаз и отлежава в естествени условия, идентични с тези, при които отлежава френското шампанско.

Всяка бутилка е произведена ръчно и индивидуално. Виното отлежава в бутилките 3 години в пещера Магура, в естествени климатични условия – постоянна температура 12 градуса.

Загадките
В една от нишите на Слънчевата зала са скрити по-различни от останалите скални рисунки, които поставят въпроси, които все още не са получили еднозначен отговор. Върху скалния склон са изрисувани няколко тела с крушовидна форма, със силно издължени ръце, дълги шии и ромбоидни глави. В горната част има кълбовидно тяло, наподобяващо летящ обект или звезда. Тези рисунки са от по-късен етап, защото са изобразени върху ловна сцена на мъж с лък, преследващ елен. Смисълът на изображението върху скалите може да се разшифрова, като се знае, че първобитните хора са рисували реално съществуващи неща. Една от най-смелите, но и най-трудно доказуемите хипотези е, че на обитателите на Магурата, които са нарисували необичайните същества, се е случило нещо и те са го отразили върху скалата. Възможно е те да са се срещнали с пришълци от космоса, които след това са обожествили. Поддръжниците на тази хипотеза обясняват, че на рисунката има ясно разграничение между земно и небесно, между зримо и незримо и че ясно се вижда, че тези същества са свързани с небесното.

Сред рисунките има още една доста любопитна група от няколко взаимно свързани сцени. На първата сцена има танцуваща двойка мъж и жена в характерни пози – жената е по-голяма и вдигнати над главата ръце, а мъжът е схематичен и по-малък. Интересното е, че между тази сцена и съседната, на нивото на главите им е нарисувана гъба, а на следващата сцена мъжът вече е в еротична поза, а на неговата глава и над жената има ореол. Най-правдоподобното тълкуване е, че вероятно първобитните са използвали гъба с психотропно въздействие, от която са изпадали в транс.

Рисунките
Галерията с уникалните праисторически скални рисунки е в левия клон на пещерата, на 200 м от входа й. В тази част постоянната температура е по-висока с 1 градус от температурата в останалати галерии и е 13 градуса. Там се събират колониите прилепи и подът е покрит с прилепно гуано (тор).

Първобитните хора, обитавали пещерата, са изрисували по стените 700 рисунки с култови и ловни сцени, най-старите от които са на възраст 7000 г. Рисунките са правени в различни периоди и древните са добавяли нови изображения между по-старите сцени там, където е имало място. Голяма част от рисунките са от времето на матриархата и жените са видимо по-големи, а мъжете са нарисувани схематично с чертички. В Слънчевата зала с голяма точност е изрисуван слънчев годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия (което отговаря на една година по Григорианския календар). Той отбелязва зимното и лятното слънцестоене, пролетното и лятното равноденствие и др.

Обитателите
Археологическите проучвания започват през 1927 г. от учените Лазар Филков и Бърни Бончев продължават до 1996 г. Първите следи от човешки живот в пещерата са от преди 12 хил.години, но все още не са проучени всички културни пластове. В проучените пластове се разграничават няколко наслоени селища с останки от жилища, огнища, пещи, оръдия от камък и кости, керамични съдове. Намерени са около 40 черепа от пещерни мечки.

През I – IV в., когато районът е в пределите на Римската империя, пещерата вероятно е използвана за пренощуване на роби и се предполага, че те са извършвали жертвоприношения. Това де потвърждава от намерен в ниша в една от залите женски скелет без глава, на чиито ръце имало златни гривни с формата на две змии, взаимно захапали опашките си.

Пещера Магурата Белоградчик
Magurata Cave Belogradchik

Belogradchik

Белоградчик Местоположение Белоградчик се намира в западната част на Стара планина, на 545 м надморска височина, на 182 км северозападно от София, на 68 км – северозападно от Монтана, на 52 км – югозападно от Видин. Разположен е на планинските масиви Венеца и Ведерник, в подножието на уникалните Белоградчишки скали. Общата площ на община Белоградчик [...]...

Bacho-Kiro-Cave

Пещерите в България Пещера Бачо Киро Пещера Бачо Киро – една от перлите на подземното царство на България Пещера Бачо Киро се намира в района на Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м от манастира Св. Арахангел Михаил в отвесна варовикова скала, висока 25 м на 335 [...]...

Belogradchik-Rocks

Белоградчик Белоградчишки скали Форми Белоградчишките скали се простират на около 30 км дължина и 3 до 5 км ширина. Скалната верига започва от връх Ведерник (1124 м) със скалните групи край с. Граничак и с. Дъбравка (внушителният Борич) и завършва при с. Белотинци със скалната група Сто овце. Най-величествените скали са около града: Мадоната, Конникът, [...]...