Хотели в България

Статия
Разкопки на долмен при с.Оряхово – община Любимец

Долмените, тези удивителни творения от камък, и до днес представляват загадка за хората, които ги изучават. Каква сила е накарала древните жители на три от континентите да ги строят? Какво всъщност са представлявали самите съоръжения? Дали са били гробници или пък редом с това са съвместявали функциите и на светилища? Колко древни са всъщност?

Тези въпроси са си задавали поколения изследователи… Тези въпроси си задавах и аз, когато в два и половина следобед на 17.ХІ. видях могилата, която бяха започнали да разрушават тези безумни сквернители – иманярите.

Знаех я тази могила. Бяхме я регистрирали с колегата Ицо Попов на обходите през май-юни тази година организирани от АСАР и проведени от фондация “Родопика”. Тя се намираше на не повече от двадесет километра северно от град Любимец при с.Оряхово. Представляваше невисока могила – около 1.50 м. височина и диаметър от около двадесетина метра. Какво обаче я отличаваше от другите могили?
Това бяха девет, побити в земята и показващи се не повече от 40 сантиметра над повърхността и каменни плочи. Първите осем бяха / или са били, което е по-подходящото време, понеже колкото и да ми се ще, не съм бил свидетел на побиването / подредени в права редица, с посока изток-запад, пресичаща могилата в южната и част. Деветият камък, всъщност плоча ориентирана подобно на редицата камъни, т.е изток-запад, се подаваше доста обещаващо в самия център на могилния насип. Освен тази могила, на някакви си десет метра северно от нея се намираше друга, чиято височина бе не по-малка от шест метра и с това си качество изглеждаше / на непрофесионалиста / доста по-внушителна от първата. Но това не бе всичко… Към комплекта от две могили, получихме напълно безплатно още седем, разположени незнайно защо в права линия северозапад – югоизток, на изток от първите. Понеже с колегата Попов върлувахме по договор само в Любимешка община, а Оряхово се намира на североизточната и граница, не рискувахме да нахлуем на изток в Свиленградски земи и поради тази причина последните седем могили тогава ни бяха убегнали. Но виждайки могилата с деветте камъка веднага разбрахме за какво става дума. Това бе могила криеща в себе си долмен.

Тук може би любопитния читател, ще поиска да узнае как така изведнъж сме решили че става дума за точно такъв тип могила. Но аз лесно ще обясня това. Ние се намирахме в самия център на разпространение на мегалитната култура на територията на България. Тук е необходимо да направя една бележка под линия:
Мегалитната култура /от гр. Мегалос–голям и литос-камък / включва три основни типа паметници: долмени /от бретонски дол маса и мен камък/, менхири – побити самостоятелни камъни и кромлехи или каменни огради, ограждащи обикновено окръжност. Интересно в случая е, че тези три типа паметници, имат твърде широко разпространение. Разпръснати са из цяла Европа – от Португалия до Кавказ и от Малта, на юг до Оркнейските острови в северна Англия. Освен на стария континент, от тях можете да видите в Сирия в Израел, Ливан, северна Африка та дори и в Корея. По повод на широкото им разпространение, все още се спори дали тези съоръжения са продукт на един народ или пък са плод на независимите открития на различните етноси.
В България също си имаме мегалити. Един цял и няколко разрушени менхира край с. Овчарово, един кромлех край Долни Главанак, за когото във вестник “Пътешественик” имаше обширна статия преди време.

Тук ще си позволя кратко отклонение. Кромлехът за който става дума е единствения поучен паметник от такъв тип в България до сега. Проучването му се извърши в периода юни-юли 1999 г. под ръководството на Георги Нехризов, който бе ръководител и на разкопките на долмена, за който пиша понастоящем.
Освен споменатите до тук паметници си имаме и около 700 – 800 долмена, чието разположение е основно и само в Странджа, Сакар и Източни Родопи.

Та ние с колегата Попов /да се върнем към основния текст – бележката свърши/ та ние с колегата Попов бродехме точно при южните подстъпи на Сакар, както вече споменах, в самия център на разпространение на мегалитната култура. С познанията които имаме от курсовете по археология и с опита /макар и неголям/ който имаме зад гърба си лесно разпознахме долмена. Само че тогава не подозирахме размерите му. С това може би давам отговор на често задавания ми въпрос “А как разбрахте къде да копаете?”

Когато с Христо Попов си тръгвахме от там, аз тайничко завидях /как, ако не благородно/ на човека, който някога ще проучва този долмен. От части излезе, че съм завидял на себе си.

От тогава бе минало доста време. Ходихме по експедиентски турове, на разкопки на ямно поле при Свиленград, чиито ръководител отново бе неуморният Г.Нехризов, след това бях за ден-два на Драгойна където една колега проучваше светилище, а накрая и на едни обходи /глаголно действие, свързано с много ходене и търсене на обекти/ в община Кирково. На 8.ХІ се върнах от обходите. Сезона бе приключил и сега можех да се отдам на заслужена почивка.
Можех, но не би. Седем дни по-късно Жоро Нехризов се обади от София и влезе в ролята на пръста на съдбата. Той каза “Станчо, (аз се казвам Станислав) стягай се за разкопки.”

Знаех, че могилата при Оряхово е нападната от иманяри. Преди два дни главния уредник на Хасковския музей, Ирко Петров ми бе показал снимки от иманярската интервенция в могилата. От северната страна на плочата, която се виждаше в средата на могилата, човешката глупост бе поработила здраво. Бяха прокопали яма, дълбока два метра, дълга два и широка един. Този “сондаж”, откриваше задната напречна плоча на камерата на долмен. Но каква плоча! Макар и да имах себе си за познавач на мегалитните паметници, щом я видях, ахнах. Височината и бе 1.90 м. и макар основата и да бе подкопана тя бе внушителна. Ширината при основата и бе равна на височината а в горната част тя бе 1.50м. И това бе само задната напречна – къса плоча. Долмена, както споменах, представлява нещо като къща, оформена от плочи –две надлъжни плочи две напречни и капак. Значи по груби сметки, ни очакваше помещение от най малко 4 кв.м.

Но всичко това осъзнах по-късно, когато отидох на място, а при Ирко Петров видях просто снимки на изкоп с плоча. След обаждането от Георги Нехризов, имах всичко на всичко два дни да си събера багажа. Милиметрова хартия, ролетки, компаси и други такива.
На 17 ноември пристигнах в Любимец /същия този 17ти за който говорих в началото/. Видях изкопа при плочата на долмена, видях огромния пет метров кладенец на голямата могила от север, видях и другите осем могили на изток, всяка от които с изключение на една бе копана от иманярите. Стана ми болно. Доядя ме. От това безумие губеха не само археолозите. Губеха и хората, които живееха долу в селото. Един ден тези могили, долмена, и не само той но и целия комплекс от подобни паметници развиващ се на север, към Сакар щяха да станат туристическа атракция, които биха изхранвали не само Оряхово, но и десетки села като него. Щяха, ако биха могли да оцелеят до тогава. Но с тези темпове на разрушаване едва ли би останало нещо, което да покажем на туристите. Тук обаче успяхме да преварим мародерите. Този долмен няма да бъде разрушен от тях. За това можем да благодарим на общинарите в Любимец и специално на зам. кмета Цветков. Те реагираха незабавно на иманярската похот, те осигуриха средствата за разкопките, пак те накрая се погрижиха и за временната консервация на паметника.

На 18 ноември започнахме с група от шест души да засипваме иманярските изкопи. На следващия ден пристигна Жоро Нехризов а с него и зимата. Започнаха разкопките на долмена. Тук няма да натрапвам на уважаемия читател методика на археологическите проучвания, но съм длъжен да създам някаква представа за това, което правим. Преди да започнем да проучваме нещо, трябва да изходим от един твърде важен факт. Проучването на паметник – било могила или гробница или селище, е свързано с частичното му или напълно разрушаване. Няма как, за да проучим нещо, трябва да нарушим отложените пластове и с това да направим повторното му проучване невъзможно. Единствената информация за проучването остава в дневника, който археолога е водил по време на разкопките, по плановете, които са останали от вече несъществуващи ситуации, фотоснимки и находки. Отговорността бе немалка.

Като начало решихме да проучим пространството пред осемте камъка. Тези плочи, така подредени навярно оформяха фасадата на съоръжението. Ритуалите и обредите от различен характер и в различни епохи са били извършвани именно пред тази фасада. Нашата цел бе да извлечем от насипа пред нас възможно повече информация за тези ритуали извършвани в съответните епохи. Трябваше обаче да я извличаме при минусови температури. Междувременно екипа ни се бе увеличил на девет души. Там се откриха доста интересни неща, освен керамика от три епохи, пред фасадата се открих и строителна керамика – антични керемиди. Тук можехме да разсъждаваме в две посоки. В много от тракийските светилища се откриват фрагменти от мазилки на жилища, строителна керамика, и други части от древните жилища. Това явление се обяснява с т.нар парциална магия. Макар и да звучи внушително, мнозина от нас са я практикували като деца. Ще обясня – pars, partis на латински означава част /от цялото/. Оставяйки дар на светилището част от дома си, древните са очаквали многократна възвръщаемост – а именно цял дом. Дарявайки хромел са очаквали добра реколта. Спомням си че като деца, хвърляхме дребни монети /от една или две стотинки – десет струваше дъвката!/ и очаквахме да намерим съответно един или два лева. Нищо ново под слънцето /е казал еклесиаста/.Та това би могло да бъде едното обяснение, за това какво търсеха тези антични керемиди пред фасадата на долмена. Другата вероятност бе да допуснем, че в по-късен период пред долмена е вдигната лека конструкция – нещо като навес покрит с керемиди. В подкрепа на тази теза идваше и една находка –железен гвоздей. От друга страна количеството фрагменти, които открихме не бе достатъчно да покрие и половин навес. Но пък присвояването на строителни материали не е било чуждо на древните. Подобни въпроси ни вълнуваха по време на работата. Докато на третия ден от разкопките, пред фасадата открихме кости –бедрена кост на човек, и в близост до нея манисто от бронз. Това бе ценна находка на която се зарадвахме, но и не подозирахме какво предстои. Предстояха снимки на екипа на Terra Incognita. Снимките свършиха и работата тръгна отново. Времето напредваше и трябваше да бързаме. И все пак да сме внимателни. Духаше невероятен северен вятър, когото местните наричат “Сакара”. Работата започна и отвъд фасадата. Търсехме входната плоча на долмена. Между шестата и седмата плоча на фасадата имаше по-голямо разстояние отколкото между другите плочи. Там се очакваше и входа. Подобна бе и ситуацията между първата и втората фасадни плочи. Заложихме сондаж и там. Няколко дни по-късно картинката започна да се разкрива. Вместо един се откриха два долмена под един могилен насип. Централното съоръжение – това, което търсехме отначало, бе наистина внушително. За жалост, още в древността покривната плоча е била отместена, а съдържането извлечено. Но архитектурата… Архитектурата бе наистина впечатляваща. Плочите тежаха всяка не по-малко от тон. Древния майстор прецизно бе оформил сглобките на всяка една от тях. Освен това на предната напречна плоча бе оформил отвор със малък жлеб – вероятно за затваряща плоча. Долмен 1 – както го водехме ние, бе едно от най – внушителните съоръжения от типа си. Приликата му с известния долмен при с.Хлябове бе очевидна. Атрактивността му – грях ще е да не се използва.

Статия
Разкопки на долмен при с.Оряхово – община Любимец

Malta-Hotel-New-Dolmen

Хотели в Малта Хотел Ню Долмен 4* ЗА ИНФОРМАЦИЯ И РЕЗЕРВАЦИИ: 02/ 8468045 Хотел Ню Долмен Малта New Dolmen Hotel Malta...

Dobrudja-Strelkovo

Добруджа – Скални паметници Тракийско скално светилище до с. Стрелково, Силистренско Светилището е оформено в голяма естествена пещера, наричана от местното население Баджалията с размери около 7×10 метра и височина около 6 метра. До нея се достига по изсечена в скалата стръмна пътека и тунел, който някога е бил затварян с дървена врата. Южно от [...]...

Dobrudja-Pop-Rusanovo

Добруджа – Скални паметници Тракийско скално светилище до с. Поп Русаново, Силистренско Светилището се намира на 4 км южно от Баджалията. В обширна пещера, наречена от местното население Киринджика се вижа полукръгла аркирана ниша (олтар), ориентирана на изток с диаметър 1.9 м. В югоизточната част на самата пещера старателно е оформена правоъгълна площадка, очертана с [...]...