Света Гора
Третият полуостров Агиос Орос (Света Гора) е територия, известна преди всичко с това, че е заета от единствената в света Православна Монашеска Република Атон с многочислени манастири, която съществува вече почти 1000 години, още от византийски времена. Според гръцката митология Атон бил един от гигантите, син на Уран-Небето и Гея-Земята. По време на войната между гигантите и бог Олимп Атон, подстрекаван от Гея да отмъсти на Зевс, изтръгнал най-високата планина в Тракия и я запратил срещу боговете. Планината паднала на полуострова и той започнал да се нарича на името на Атон.
За православните от цял свят Атон е едно от главните свети места и земно кътче на Божията Майка. Полуостровът е считан за свят още от антични времена. Древните гърци са построили тук много храмове в чест на Аполон и Зевс. По времето на Александър Македонски скулпторът Херократ предложил от Атонската гора да бъде изсечен огромен портрет на царя. За щастие Александър се отказал от тази идея. След приемането на християнството на полуострова започнали да се появяват първите монашески селища. Според църковните предания през 44 година след раждането на Христос Божията Майка заедно с някои апостоли се отправила към остров Крит, но по пътя корабът им попаднал в буря точно до полуостров Атон. В момента когато корабът й се приближил към брега, всички езически храмове рухнали, а мраморните идоли проговорили, за да възвестят пристигането на Богородица на полуострова. Всички свидетели на чудото мигом повярвали и се покръстили в христовата вяра, а полуостров Атон оттогава станал късче земя на Божията Майка. Според легендата по същото време на Атон по вода дошла иконата на Иверската Света Богородица. Счита се, че когато тя напусне Света Гора, ще настъпи краят на света.
Достъпът на жени на Атон е строго забранен. Има легенда, която е свързана с тази забрана. Говори се, че в началото на V в. Палакидия, дъщерята на византийския император Теодосий, връщайки се от Рим в Константинопол, пожелала да се засели на Света Гора и по-специално в един от манастирите, построен със средствата на баща й. Точно когато Палакидия се приближила към входа на храма, тя чула гласа на Богородица, идващ от иконата в нишата на стената. Гласът заповядал на Палакидия да се отдалечи, ако се счита за добродетелна християнка и не иска със своето присъствие да въвежда монасите в изкушение. Царицата се отдалечила потресена, а оттогава достъпът за жени и даже за животни от женски пол е забранен. Според народните предания даже птиците не вият гнезда и не излюпват птиченца на Атон, подчинявайки се на волята на Света Богородица.